Албума „Symphony” събира българските хитове и авторска музика на Васил Петров, световни джаз, поп и рок класики, любима филмова музика и магията на родопския фолклор. Всички произведения ще прозвучат в специално създадени симфонични аранжименти, създадени от най-утвърдените аранжори – Ангел Заберски – Младши и Румен Бояджиев – младши. Албумът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по проект на ЕВРО БМ ЕООД.

Концертите „The Best of Васил Петров“, в които ще чуете част от пиесите от албума „Symphony”, са заедно с Врачанската филхармония под диригентството на маестро Христо Павлов.

Специален гост в концертите е световно признатата цигуларка Зорница Иларионова, която участва и в звукозаписите, наричана Златното момиче на цигулката, чието виртуозно изпълнение ще придаде още по-ярък блясък на музикалните спектакли. А джаз линията подкрепят музикантите Йордан Тоновски – пиано, Христо Минчев – бас и Александър Каменов – ударни.

Концертният тур ще премине през пет сцени:

• 17 август – Свети Влас, Амфитеатър „Арена“

• 18 август – Карнобат, НЧ „Димитър Полянов“

• 19 август – Поморие, пл. Св. Св. Кирил и Методий (по покана на Община Поморие)

• 20 август – Албена, открита сцена

• 21 август – Бургас, НХК – Вътрешен двор

Концертите „The Best of Васил Петров“ съчетават елегантността на джаза, силата на симфоничната музика и красотата на българската песен с кадифения глас на България в една незабравима вечер.

Билетите ще откриете в мрежата на ивентим от от касите на залите.

Материалът Васил Петров издава нов албум и тръгва на лятно концертно турне “The Best” е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

На 31 януари Найден Тодоров застава начело на Северночешката филхармония – исторически оркестър за европейската музика, за да представи своята интерпретация на „Фантастична симфония“ от Ектор Берлиоз – произведение, което изисква диригент с музикална зрялост и ясна концепция. Концертът в Прага е в голямата зала на Рудолфиниума, носеща името на най-известния чешки композитор Антонин Дворжак. Билетите за събитието са почти изчерпани.

Поканата към Маестрото идва като логично продължение на неговото утвърдено присъствие на водещи европейски сцени и след изключително успешния му концерт с Националния симфоничен оркестър на Чехия и Анджела Георгиу в другата емблематична зала на чешката столица – зала „Сметана“.

Северночешката филхармония е оркестър с дълбоко вградена европейска памет и един от най-старите симфонични оркестри на Европа – тази година той става на 188 години. Създаден в културния контекст на XIX век, работил с музиканти като Рихард Щраус, Бузони, Казалс и Крайслер, този оркестър получава специално внимание като важно историческо наследство за Чехия.

Зала „Дворжак“ на Рудолфинума в Прага е една от най-престижните симфонични сцени в Европа. Построена през 1884 г. в неоренесансов стил, тя е дом на Чешката филхармония и е сцена, на която са свирили световни музикални величия като Игор Стравински, Марта Аргерич, Владимир Ашкенази и мн. др. Известна с изключителната си акустика и богата история, залата свързва класическата традиция с най-актуалните артистични постижения и привлича вниманието към всеки концерт.

Любопитен факт е, че залата, в която днес заседават българските депутати, е била създадена по модел на зала „Дворжак“ в Рудолфиниума. Преди ремонта през 2018 г. тя се слави с отлична акустика, а назад във времето е била и сцена за класически концерти.

Следващият концерт на Найден Тодоров в София е на 5 март, когато заедно със Софийската филхармония ще посрещне на сцената на зала „България“ победителката от международния конкурс „Опералия“ и вече любимка на българската публика Екатерине Буачидзе. Завръщането на младото грузинско мецосопрано на сцената, която я направи звезда ще бъде с рецитал с любими арии от Моцарт, Чайковски, Масне, Гуно и Бизе.

Биографични данни:

Найден Тодоров е един от водещите съвременни европейски диригенти, за когото музиката не е само интерпретация, а ясно заявена позиция. В работата си той последователно отстоява разбирането, че изкуството е жива форма на обществен разговор и че ролята на диригента е да носи отговорност за смисъла, който достига до публиката.

Роден през 1974 г. в Пловдив, България, Найден Тодоров започва да учи пиано на петгодишна възраст, а на шестнадесет години прави своя дебют като диригент. Образованието си получава в София, Виена и Йерусалим – път, който формира неговия широк културен и интерпретационен поглед.

Кариерата му го отвежда на сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Той дирижира редица водещи оркестри, сред които Виенският симфоничен оркестър, Лондонският симфоничен оркестър, Токийската филхармония, Берлинският симфоничен оркестър, Симфоничният оркестър на Северен Израел, Националният симфоничен оркестър на Бразилия, Филхармонията на Кайро и Сицилианският симфоничен оркестър. Неговият репертоар се отличава с последователност и ясно изразен художествен избор, а не с търсене на комфорт или конюнктура.

В класическата музика Найден Тодоров работи с едни от най-значимите солисти на нашето време, сред които Джошуа Бел, Мидори, Сара Чанг, Максим Венгеров, Марта Аргерич, Мария Жоао Пиреш, Иво Погорелич, Готие Капюсон, Роберто Аланя, Томас Хампсън и Пласидо Доминго. Отвореността му към различни жанрове го води и до сътрудничества с артисти от популярната музика като Джон Лорд (Deep Purple), Анастейша, Стив Балсамо и Дуги Уайт.

Паралелно с активната си концертна дейност той е публичен говорител за класическата музика – водещ на телевизионно предаване, посветено на жанра, и автор на кратки разкази, част от които са публикувани в книга. Два пъти е отличен с наградата „Музикант на годината“.Носител на румънския орден „Културни заслуги“ с ранг „Велик офицер“ и на престижния орден за изкуство и литература на Франция с ранг „Рицар„. 

От 2017 г. Найден Тодоров е директор на Софийската филхармония. Под негово ръководство оркестърът утвърждава ясно художествено лице и последователна визия за своето място в европейския културен контекст. В последните години той заема и поста служебен министър на културата на Република България – роля, в която пренася същото разбиране за културата като дългосрочна обществена отговорност, а не като административна функция.

Материалът Найден Тодоров покорява Прага с концерт в Рудолфинума е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

Създадена през 1935 г., творбата дебютира през 1938 г. в Базел под диригентството на Пол Захер. Премиерата очертава нов тип „мистериозно сценично действие“, което стои на границата между оратория и театър. Българската ѝ история започва през 1984 г., когато в рамките на XV „Софийски музикални седмици“ Пловдивската филхармония и диригентът Добрин Петков представят първото и единствено до момента българско изпълнение – концерт, запомнен с размаха и драматургичната си сила.

Днес, десетилетия по-късно, Софийската филхармония връща тази музикална легенда към живота. В ролята на Жана влиза театралната и филмова актриса Евелин Костова. Сопраното Мила Михова ще изпълни две роли – на Маргарита и на Дева Мария. В концерта участват още мецосопранът Петя Петрова, тенорът Ивайло Михайлов, басът Георги Бейков, както и четците Пламен Бейков, Даниел Ангелов и Петър Калчев, заедно с певците от Националния филхармоничен хор и Детския филхармоничен хор. Диригент е Владимир Кираджиев.

Ораторията на Онегер разгръща своята уникална вселена – единадесет картини, в които съдбата, мистерията и виденията се преплитат в драматичния разказ за последните мигове на Орлеанската дева. Произведението остава един от върховете в творчеството на Онегер и едно от най-въздействащите музикално-драматични свидетелства на европейския ХХ век. Музиката – едновременно сурова и сияйна, модерна и почти средновековно съзерцателна – превръща спектакъла в пътешествие, което надхвърля жанровите граници и оставя усещане за морална сила и човешка светлина – качества, които днес са по-необходими от всякога

Билети за впечатляващото събитие са налични на касите на зала „България“ и в партньорската мрежа на Ивентим.

Материалът Жана д’Арк на кладата“ от Артур Онегер – шедьовърът на музикалния модернизъм оживява след 40 години в зала „България“ е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

ЕМОЦИОНАЛНИ МОСТОВЕ – СИМВОЛИКАТА

МЕЖДУ ДУШАТА И СВЕТА

СИМЕОН МЛАДЕНОВ

откриване: 21 януари, сряда, 18:00
21 януари – 31 януари 2026
СБХ – Шипка 6, зала 1В

Изложбата на Симеон Младенов кани зрителя на тихо пътуване навътре – към пластовете памет, усещания и въображение, където реалното се разтваря във фантазното, а скритите истории започват да говорят. Топлите земни цветове в живописта на автора носят усещане за древност и човешка близост, а енергичните линии в графиката разгръщат друг ритъм – суров, символно натоварен и мистичен. Заедно те създават един свят, в който образите дишат между светлина и сянка. Чрез образи и знаци, сложни идеи и чувства, които надхвърлят буквалното значение, той ни разкрива свят, в който традициите, пренесени през вековете, продължават да бъдат вълнуващи. Така възниква особена комуникация между автора и публиката – тя е ненатрапчива, но дълбока. Именно тази способност да създава пространство за лична интерпретация е отличителната черта в изкуството на Симеон Младенов.

+++

Симеон Младенов е завършил Националната художествена академия със специалност „Илюстрация“. През 1959 получава награда от Републикански фестивал във Военния клуб, София. От 1966 е част от ателие „Декоративно изпълнение“ към СБХ и работи на свободна практика. Изпълнява рекламни плакати и участва в Пловдивския панаир. Става сътрудник на музеите „Георги Димитров“ и „Българо-съветска дружба“. През 1971 започва работа като художник-реставратор в Национален музей „Рилски манастир“, работи и като художник и технически редактор на списанията „Сержант“ и „Военна техника“ към МНО, както и като художник-изпълнител в театър „Народна армия“ и художник в Националния музей на революционното движение. Симеон Младенов е съосновател на ПГИИ „Проф. Николай Райнов“ в София и до 2002 преподава там по „Графика и графичен дизайн“. През 70-те и 80-те години създава монументални проекти.

Повече информация ще намерите в нашия сайт sbh.bg

Материалът Изложбата на Симеон Младенов е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

Основната колекция на триеналето включва над 350 плаката на автори от 36 държави, а специалната тема „Литературата е сцена“ допълнително разширява възгледа за плаката като неизменна част от световната културна сцена.

Членовете на международното жури – Веслав Гжегорчик (Полша), Мирко Илич (Босна и Херцеговина/САЩ), Радослава Боор (България/Чехия), Финн Нигаард (Дания) и Божидар Йонов – са знакови имена, влиятелни артисти, куратори и преподаватели, които, освен че ще определят наградите на единайсетото издание, ще изнесат публични лекции и ще участват в дискусия за ролята на плаката със силни културни и социални послания.

+++

Програма

11 декември – 18:00, откриване на изложбата „Български плакати с международни награди“, чиято европейска премиера беше в рамките на 29-то Международно биенале на плаката във Варшава; галерия „Средец“, Министерство на културата, бул. „Ал. Стамболийски“ 17.

14 декември – откриване на изложбата „Лице в лице“ с избрани плакати, посветени на видни писатели и на любовта към литературата, дело на Стефан Десподов, Божидар Икономов, Камен Попов; галерия „88 Камен Попов“, ул. „Богатица“ 25.

15 декември – 10:00, лекции на членовете на международното жури; СБХ – Шипка 6.

15 декември – 18:00, церемония за връчване на наградите и откриване на XI Триенале, както и на съпътстващите го колекции: Изложба на членовете на международното жури; ARTtemption – над 100 плаката на автори от цял свят, посветени на правата на жените, курирана от Радослава Боор; колекциите „Свързаност“ и „Плакети и плакати“; СБХ – Шипка 6. А глобалният проект „Толерантност“, куриран от Мирко Илич, сменя своята локация и след пл. „Славейков“, отново ще бъде пред очите на гражданите и гостите на столицата върху оградата на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, ул. „Оборище“ 17.

16 декември – 10:00, дискусионен форум с участие на чуждите гости; СБХ – Шипка 6.

16 декември – 18:00, откриване на сборната изложба „Варшавски плакат в София“; Полски културен институт, ул. „Веслец“ 12.

Гости

Като специални гости в София пристигат организаторите на някои от най-авторитетните международни изложения: президентът на прочутото Варшавско биенале – проф. Лех Майевски; директорът на Международното биенале на театралния плакат в Ереван – Едик Богосян; организаторите на международна плакатна платформа в Будапеща, както и участници от Мексико, Сърбия и Полша. Срещите с българските им колеги и с публиката, дискусиите и свободният достъп до над 700 плаката на автори от България и цял свят превръщат София в едно от най-влиятелните и притегателни средища за плакат.

+++

XI Международно триенале на сценичния плакат е част от Календара на културните събития на Столична община за 2025, подкрепено е от Министерството на културата и се осъществява със съдействието на Съюза на българските художници, Държавния културен институт към МВнР, Полския институт, Община Димитровград, фондация „Камен Попов“, на редица други съмишленици и, преди всичко, благодарение на безрезервната колегиална съпричастност на всички участници от България и чужбина. Медийни партньори: БТА и Дарик радио.

+++

Повече информация ще намерите в нашия сайт sbh.bg

За контакт: poster.triennial.orbitel.bg, 0888 90 14 14 – Албена Спасова

Материалът ХI МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА СЦЕНИЧНИЯ ПЛАКАТ „ЛИТЕРАТУРАТА Е СЦЕНА“ е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

Петя Господинова, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, приветства гостите и благодари на ръководството на НДК, домакин на двата форума. Г-жа Господинова изрази своята признателност към Министерството на културата и Столична община за подкрепата и дългогодишното партньорство с Асоциацията.

„Винаги на панаира виждам изключително много четящи хора, което е радост за очите“, сподели тя.

Изпълнителният директор на НДК Андриана Петкова приветства гостите и подчерта радостта си, че Дворецът отново е „дом на книгата“. 13-ият Софийски международен литературен фестивал, който за поредна година върви ръка за ръка с панаира, бе символично открит от доц. д-р Дария Карапеткова, един от директорите на фестивала.

Поздравления отправиха представители на държавната и местната власт, бизнеса и международните организации: зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, председателят на СОС Цветомир Петров, директорът на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова, кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, председателят на АИКБ Румен Радев, както и специалният международен гост Анне Бергман – директор на Федерацията на европейските издатели. Тя акцентира върху ролята на АБК в европейското издателско семейство и значението на българския книжен сектор.

Награди „Златен лъв“

По традиция в първия ден на Панаира бяха връчени годишните награди на АБК „Златен лъв“.

Категория I – Най-добър издателски проект

Експертното петчленно жури с председател проф. Амелия Личева отличи финалистите:

• „Летопис на Софийската филхармония“ (3 тома) със съставител Андрей Андреев, изд. „Лист“

• „Ходене по буквите: Том 2“ от Марин Бодаков, изд. „Точица“

• „Възвърнатият рай“ от Джон Милтън, изд. „Лист“

• „Българите между две катастрофи (1396–1944)“ от Александър Стоянов, изд. „Сиела“

„Златен лъв“ за най-добър издателски проект бе присъден на издателство „Булгея“ за „Началото: Укрепване на пороищата и залесяване. Феликс Вожли. Петър Манджуков – спомени“.

Категория II – Издателски проект с най-голяма обществена значимост

Журналистическото жури отличи със специални грамоти изданията:

• „Антология на френската поезия“, изд. „Колибри“

• „Инок Ардън“ от Алфред Тенисън, изд. „Лист“

• „Ходене по буквите: Том 2“ от Марин Бодаков, изд. „Точица“

Призът за издателски проект с най-голяма обществена значимост бе присъден на издателство за поезия „Да“ за поетическия сборник „Бързо насън“ от Ани Илков.

Новата специална награда на АБК и Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“

За първи път бе връчен и новият специален приз за книга с документален и научен принос, учреден съвместно с Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Журито, оглавено от проф. д-р Веселина Вълканова, декан на ФЖМК, отличи издателство „Българска история“ за изданието „Български народни песни“ от Братя Миладинови. Наградата беше връчена лично от проф. д-р Вълканова на Иван Кънчев, председател на сдружение „Българска история”.

Софийският международен панаир на книгата продължава до неделя

Софийският международен панаир на книгата ще продължи до 14 декември, неделя, като всички жители и гости на София могат да посетят Националния дворец на културата между 10:00 и 20:00 часа и да изберат своя книжен подарък сред щандовете на над 150 издателства, разположени на цели 4 етажа от НДК. По време на панаира посетителите ще могат да станат част и от културна програма, която предлага богата палитра от интересни събития.

Материалът Софийският международен панаир на книгата бе открит с връчването на наградите „Златен лъв“ е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

Софийската филхармония събира двамата големи артисти във вечер, която ще ви омагьоса със страстта на Сибелиус, величието на Вагнер и колорита на Равел.

Лия Петрова, чийто дебют на BBC Proms бе аплодиран като триумф, ще изпълни Концерт за цигулка на Сибелиус. За нея The Guardian отбеляза „елегантна фразировка, сребрист тон и изящно изпълнени височини“, а Planet Hugill откри „мистериозна меланхолия и медитативна дълбочина“.

Лауреат на престижната награда „Карл Нилсен“ и любимка на големите европейски сцени, Лия е сред най-ярките музиканти на своето поколение. Тя е е сред най-успешните български цигулари на световната сцена, с концерти в Европа, Азия и САЩ. Свири редовно с именития пианист Александър Канторов и си партнира с много известни музиканти като Марта Аргерич, Рено и Готие Капюсон, Огюстен Дюме, Беатрис Рана, Еманюел Паю, Пабло Ферандес, Юрий Башмет, Миша Майски, Джеймс Енес, Юджа Уанг, Николас Ангелич, Франк Брейли, Жерар Косе, Антоан Тамест, Бруно Филип, Орелиен Паскал и др.

На диригентския пулт застава Томас Зандерлинг –маестро със световна кариера, наследник на легендарната школа на баща си Курт Зандерлинг и партньор на оркестри като Берлинската и Лондонската филхармония. Известен с дълбокото си разбиране на немския и руския репертоар, Зандерлинг носи със себе си авторитет и енергия, които превръщат всеки концерт в събитие.

Програмата:
• Рихард Вагнер – Увертюра „Нюрнбергски майстори-певци“

Една от най-светлите и жизнени страници в творчеството на Вагнер. Увертюрата обединява тържествен размах, хумор и майсторска полифония.

• Ян Сибелиус – Концерт за цигулка в ре минор, оп. 47
Единственият концерт за соло инструмент на Сибелиус и безспорен връх в цигулковия репертоар. Произведението съчетава сурова поезия, драматизъм и изключителна виртуозност, поставяйки солиста в центъра на мощен симфоничен разказ.

• Морис Равел – „Испанска рапсодия“
Блестящ оркестров цикъл, в който Равел рисува Испания чрез изтънчена хармония, ритмична пулсация и богат колорит. Музика на сенки, танц и изискано въображение.

Билетите за концерта са почти изчерпани. Последни 60 пропуска можете да откриете на касата на зала „България“ и в Ивентим.

Материалът Блестящата Лия Петрова гостува на Софийската филхармония в празничния месец декември е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

Панаирът традиционно ще се проведе в Националния дворец на културата, където над 150 издателства ще представят повече от 100 000 заглавия. Посетителите ще могат да се насладят на богата културна програма, включваща премиери, дискусии и срещи с български и международни автори.

Събитието се реализира с подкрепата на Столична община и Министерството на културата на Република България.

13. Софийски международен литературен фестивал

Неразделна част от панаира е и 13. Софийски международен литературен фестивал, който за поредна година ще събере не една сцена популярни български и чуждестранни автори, преводачи и илюстратори.

Сред писателите, с които читателите ще имат възможност да се срещнат, са Джанет Уинтърсън, Елизабет Костова, Жерар дьо Кортанс, Итамар Виейра Жуниор, Иън Макгуайър, Камел Дауд, Мари Ндиай, Мария Сарагоса, Нога Албалах, Тодорис Гонис, Урсула Олсен, Фредерик Льоноар, както и българските писатели Велина Минкова, Йоанна Елми и Рене Карабаш.

Шестте фестивални дни ще преминат в литературни разговори, тематични панели, представяния на нови книги и вълнуващи срещи.

Връчване на наградите „Златен лъв“

На 9 декември от 19:00 ч. в Зала 7 на НДК ще бъдат връчени престижните годишни награди за издателски проекти „Златен лъв“. Церемонията ще се състои в рамките на официалното откриване на панаира и е сред акцентите на програмата, организирана от Асоциация „Българска книга“. Тази година освен традиционните награди за най-добър издателски проект и издателски проект с най-голяма обществена значимост ще бъде връчен и нов специален приз от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ за книга с документален и научен принос.

Професионална програма за издатели

От 9 до 12 декември ще се проведе и второто издание на Професионалната програма за издатели, която включва поредица от специализирани панели и дискусии.

Програмата се организира от Литературна агенция „София“ в партньорство с Асоциация „Българска книга“, Национален център за книгата и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.

Повече от 30 международни гости – собственици на издателства, редактори, мениджъри на права, детски издатели и литературни агенти – ще участват в работните срещи и професионалните дискусии в рамките на три дни.

Асоциация „Българска книга“ кани всички читатели да станат част от най-значимото книжно събитие в България и да споделят вдъхновяващите дни, посветени на книгите, авторите и четенето.

Материалът В навечерието на празниците посрещаме 52. Софийски международен панаир на е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

В ИМЕТО НА ТИШИНАТА

КАТЯ ХРИСТОВА

откриване: 18 ноември, вторник, 18:00
18 ноември – 6 декември 2025
СБХ – Шипка 6, зала 1С

Новата самостоятелна изложба на художничката Катя Христова може да има много заглавия – от „…между думите, които вече не трябват…“, през „Нито настояще, нито минало“ и „Без сюжет“, до „Когато думите се оттеглят“. Нито едно от тях обаче не успява да побере в себе си идеята на своята авторка за тишината. Тишината, застигнала ни, когато изберем да мълчим.

В случая при Катя Христова тишината се явява като следствие от съзнавания жест да се отдаде на своята си мълчалива живопис. Мълчалива, но не в някакъв пейоративен смисъл – нищо неозначаваща, интровертна, затворена за общение с публиката си, а като онази необходимост, потребна ни, за да отличим думите в изречението. Като паузи между изреченията в текста, като пропасти в релефа, като мрачина в утрото, като въздишки, компенсиращи тревогите на ума, аритмията на сърцето, колебанията в чувствата.

Според Зонтаг най-висшето благо за артиста е да достигне точката, в която е „по-удовлетворен от мълчанието, отколкото от намирането на глас“. И няма как да не видим, че в своята живопис, която почти всякога е населена с човешко присъствие, Катя Христова не само е постигнала тишината, но и чувствителният наблюдател запазва мълчание пред нея. Това са творби, за които не са нужни думи. Всеки опит за (раз)тълкуването им е разочароващ, всеки стремеж за съотнасяне към нещо познато през сетивния ни опит е малък провал, защото това е живопис, която, както и самата авторка отбелязва: „диша с темпото на спомена: нито настояще, нито минало, а едно продължително сега“. Отвъд нагледа. В името на тишината.

Пламен Петров

+++

Катя Христова е родена в Казанлък, като през 2006 се дипломира във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, в специалност „Стенопис“ при Факултета по изобразителни изкуства. От 2022 е член на СБХ. През годините участва със свои творби в десетки общи художествени изложби и реализира четири самостоятелни изяви. Носител е на няколко национални награди за живопис, сред които тези на Международното биенале „Изкуството  на  миниатюрата“, Художествена  галерия – Русе (2017) и на Националната изложба  „Пролетен  салон“ – Севлиево (2021).

Повече информация ще намерите в нашия сайт sbh.bg

Материалът В ИМЕТО НА ТИШИНАТА КАТЯ ХРИСТОВА е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

На 13 ноември от 19:00 ч. в зала „България“ френският виолочелист и една от най-ярките фигури на световната сцена отново ще музицира под диригентството на маестро Найден Тодоров. Програмата носи отпечатъка на славянската мощ, романтичната дълбочина и френската финес:

Пьотър Илич Чайковски – Рококо вариации, оп. 33 (аранж. Вилхелм Фитценхаген)
Габриел Форе – Елегия за виолончело и оркестър, оп. 24
Александър Бородин – Симфония №2 „Богатирска“ в си минор

Концертът се провежда в партньорство с Посолството на Франция у нас, Френския инститиут в България и със съдействието на BNP Paribas.

Готие Капюсон е сред най-изтъкнатите виолончелисти на съвремието – артист, който съчетава техническо съвършенство с дълбока емоционалност и неуморно любопитство към музиката във всичките ѝ измерения. Роден в Шамбери, Франция, той започва да свири на виолончело на четиригодишна възраст и преминава през обучението на Парижката консерватория и Музикалната академия в Нойшател, Швейцария.

Капюсон е чест гост-солист на водещи оркестри по целия свят – Берлинската и Виенската филхармония, Оркестъра на Баварското радио, Филхармонията на Лос Анджелис, Оркестъра на Мариинския театър, Чикагския симфоничен оркестър, Нюйоркската филхармония, както и на Лондонския симфоничен оркестър. Работи с диригенти като Густаво Дудамел, Яник Незе-Сеген, Даниел Баренбойм, Кристиан Тилеман, Андрис Нелсонс, Лорен Маазел и много други.

Изключително активен в камерната музика, Капюсон свири редовно с артисти като Марта Аргерич, Юджа Уанг, Даниил Трифонов, Жан-Ив Тибо и брат си – прочутия цигулар Рено Капюсон. Репертоарът му обхваща произведения от барока до съвременността, като активно работи с живи композитори и създава нови творби за виолончело.

През 2014 г. основава Classe d’Excellence de Violoncelle във Фондацията Louis Vuitton в Париж – програма, посветена на менторството на млади виолончелисти. Освен педагог и изпълнител, той е и културен посланик – автор и водещ на популярната телевизионна поредица „Une saison à Paris“, посветена на класическата музика.

Готие Капюсон свири на изключително рядко виолончело Matteo Goffriller от 1701 г., известно с дълбокия си, златист тон. Ексклузивен артист на Warner Classics, той има зад гърба си богата дискография, включваща както класически шедьоври, така и нови записи, вдъхновени от френската традиция, латиноамериканската емоционалност и дори кино музика.

Капюсон е артист с визия – той не просто изпълнява музика, той създава пространство за преживяване. И както сам казва: „Музиката е езикът на душата – тя ни свързва, без да се нуждаем от думи.“
––
Найден Тодоров е един от най-изявените съвременни европейски музиканти – диригент с изтънчен усет, богата интерпретаторска палитра и забележително международно присъствие. Известен със своите живи и разнообразни прочити на музика от различни епохи и жанрове, той изгражда кариера, която обединява класиката с модерността, мащаба с детайла.

След обучение в София, Виена и Йерусалим, Тодоров започва активна концертна дейност и дирижира в над 30 държави в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Работил е с оркестри като Виенския симфоничен оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Токийската филхармония, Симфоничния оркестър на Северен Израел, Берлинския симфоничен оркестър, Националния симфоничен оркестър на Бразилия, Филхармонията на Кайро, Сицилианския симфоничен оркестър и много други.

В класическия жанр си сътрудничи с някои от най-великите изпълнители на нашето време – Джошуа Бел, Мидори, Сара Чанг, Максим Венгеров, Марта Аргерих, Мария Жоао Пиреш, Иво Погорелич, Готие Капюсон, Роберто Аланя, Томас Хампсън, Пласидо Доминго и др. Паралелно с това дирижира и проекти с водещи фигури от поп и рок сцената, сред които Джон Лорд от Deep Purple, Анастейша, Стив Балсамо, Дуги Уайт.

Освен диригент, Тодоров е и културен комуникатор – създател и водещ на телевизионно предаване, посветено на класическата музика, както и автор на кратки разкази, част от които са издадени в книга. Два пъти е избиран за „Музикант на годината“ в България.

От 2017 г. е директор на Софийската филхармония, като под негово ръководство оркестърът се издига до нови художествени висоти и разширява международното си присъствие. В последните години Найден Тодоров заема и поста министър на културата в три служебни правителства на България – доказателство за неговото ангажирано присъствие както в музикалния, така и в обществения живот на страната.

Ограничено количество билети са налични на касата на зала „България” и в Ивентим.

Материалът Френската звезда на виолончелото Готие Капюсон се завръща в България за концерт със Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.