Най-добрите места за настаняване в София са в района близо до булевард Витоша, главната търговска улица в града.

Туризъм в София: Обзор

София е столицата на България и много интересен град със своята история, архитектура и заведения за хранене. Туризмът в България се развива бързо след присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. и въпреки че повечето туристи предпочитат крайбрежието, София също става все по-привлекателна.

Една от причините за ръста на туризма в София е експанзията на нискотарифните превозвачи в страната. През 2016 г. Летище София отбеляза ръст на пътникопотока от 21%. Самият град също подобрява инфраструктурата си, за да посреща по-добре туристите. Ремонтите на булевард „Витоша“ придадоха нова атмосфера на центъра на града.

Къде да отседнем в София

Най-добрите места за настаняване в София са в центъра на града и квартал Лозенец. В центъра на града районът около метростанция Сердика предлага чудесни възможности.

Центъра на града

Центърът на България е доста голям и има много възможности, които можете да разгледате за престоя си в България. Районът около Ларгото, една от най-емблематичните сгради в България, е идеален със своето удобство и атракции.

Булевард Витоша (булевард Витоша), най-известната улица в София, също пресича центъра на българската столица.

Булевард Витоша

Булевард Витоша е главната търговска улица в София и най-красивата, точно в центъра на града. Този район е идеален за всички дейности, включително пазаруване, ресторанти и нощен живот.

От метростанция Сердика (Сердика) до Парк НДК ще намерите много добри хотели за всеки бюджети. Районът също е един от най-добрите за пешеходни обиколки и всичко, от което се нуждаете, е достъпно пеша.

 Район Лозенец

Квартал Лозенец може да бъде добър вариант, ако искате да отседнете в жилищен район на София. Лозенец е един от най-добрите квартали в столицата и има страхотни възможности за престой в близост до метростанция Европейски съюз.

Бюджетно настаняване в София

Хотел Будапеща – отличен избор в близост до Централна гара София, както и до метростанция Лъвов мост (една спирка до станция Сердика).

Хотел Бест Уестърн Лозенец – чудесен вариант в квартал Лозенец от една от най-известните хотелски вериги в света.

Бизнес хотел Сити Авеню – достъпен хотел в близост до метростанция Опълченска.
Настаняване в София на разумни цени

Централ Хотел София – разположен в близост до Сердика, както и до метростанция Опълченска, този хотел предлага страхотно съотношение цена-качество в центъра на София.

Хотел Премиер Тракия – страхотен хотел на едно от най-престижните места в центъра на града, само на няколко метра от булевард Витоша.

Луксозни хотели в София

Sense Hotel Sofia – луксозен хотел в центъра на града, в близост до храм-паметник Александър Невски.

Хотел Арена Ди Сердика – елегантен и изискан хотел на кратка разходка от Ларгото и метростанция Сердика.

Разходи за пътуване в София, България

Ако правите евротуризъм или пътуване през уикенда, ще забележите колко евтина е София. Всъщност това е най-евтината столица на Европейския съюз за туризъм, с достъпен транспорт, настаняване и храна.

Материалът Най-добрите места за туризъм в София е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.

ИСТОРИЯТА ЗА ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА НА СОФИЯ

След Освобождението на България от Османската империя през 1878 г. София е определена за столица на новосъздадената държава. Тя обаче е избран заради географското си местоположение, а не заради архитектурата си. Мръсни локви, кал и воняща вода покриха центъра на града. Ето защо княз Дондуков, ръководител на управляващото по това време Временно руско правителство, бързо нарежда промени. През 1901 г. тръгват първите трамваи в София по шест маршрута, обслужвани от 25 индивидуални влака, а през 1905 г. булевард „Мария Луиза“ става първата асфалтирана градска улица.

След това Общината започна амбициозен план за асфалтиране на голяма част от града. Купува две кариери в съседната Витоша – за сиенит и гранит, които могат да осигурят материал за калдъръма на София през следващите няколко десетилетия. Тогавашният кмет на София Мартин Тодоров обаче остава недоволен. Той настоява, че най-централните улици на София трябва да изглеждат уникални: сиенитът и гранитът не стават.

Следвайте пътя с жълтите павета…

Това се оказа трудно, но не и невъзможно за амбициозния кмет. По онова време в България липсва технологията за производство на керамични павета, поради което се налага те да бъдат внасяни от тогавашната Австро-Унгарска империя. Желаната настилка от Тодоров не била никак евтина. За да закупи необходимото количество жълти павета, Общината е трябвало да сключи 50-годишен заем за 35 млн. златни лева с немски банки. Заемът е поет от самата българска държава.

Работата започна бързо след като паветата започват да пристигат с товарни влакове, пътуващи по линията „Ориент Експрес“. Само през 1907 г. с тях са асфалтирани около 30 000 м² в града. Така само за две години София се сдобива с една от емблематичните си забележителности. Центърът на града сега блести. Никой не можеше да отрече, че София вече изглежда като европейска столица. Редица други емблематични сгради също датират от същия период, всички на жълтата калдъръмена улица: Централната баня, Покритият пазар, Синагогата, Руската църква, Народният театър, катедралата Александър Невски и Военният клуб.

Жълтите павета София

Историята на жълтите павета не свършва до тук.

Заради скъпия заем дълги години точният им произход остава забулен в мистерия, като правителството твърди, че са подарък по повод сватбата на цар Фердинанд. Едва през 60-те години един инженер разкрива тайната на страниците на популярното софийско списание. Той разкрива, че жълтите павета всъщност са направени от варовиков мергел, добит край Будапеща. След това мергелът се пулверизира, смесва се с вода, излива се във форма и се пече в специални пещи при температура 1300°C. Техен производител е Пещенската мина и тухлена фабрика (Keszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten).

Жълтата настилка е силно повредена по време на Втората световна война, но е реконструирана приоритетно за новосъздадените следвоенни власти. През следващите 45 години тя е основен терен за комунистически манифестации и военни паради. Последната и голяма реконструкция е през 1999 г., когато е повредена от (трите!) експлозива, необходими за разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. Взривовете са огънали и разпиляли части от настилката.

Днес жълтите павета предизвикаха дебат.

Тяхната керамична повърхност се оказва хлъзгава при мокри условия, а счупените или повредени павета са все по-трудни за замяна, тъй като вече не се произвеждат. В резултат на това някои казват, че времето за пълната им замяна може да наближава. Междувременно обаче жълтите павета остават централна забележителност на града и атракция за туристите.

Материалът Историята на жълтите павета е публикуван за пръв път на Sofia Square – Открий София.